We need more Kazamori in our lives.
hellraiser, 30.12.2011г.
...тук е и правилният момент да спрете да четете, ако не извличате мазохистично удоволствие от четенето на tl;dr wall-o-text inc.
Оставяйки това настрана, бях почти готов да пропусна тази серия, но Thauma каза, че сигурно щяла да ми допадне... и беше прав. Цялото аниме отговаряше перфектно на вкуса ми. Не бих казал, че беше нещо особено уникално и неповторимо, но всеки елемент поотделно беше <3
Героите... оставяйки Казамори настрана, за когото се знае че е точно моя тип любими герои, и който рулираше...
Анимето беше представено като съперничеството на двама герои със силни характери: Yuuki и Kaishou Rinroku. Много редки са сериите, в които не един, а двама героя са със силни характери, и ясно изразени светогледи, и мисля че трябва да ги ценим даже и само заради този факт. Всичко се въртеше около това тяхно съперничество, неизбежно заради противоречието между методите им... което и прави всъщност анимето толкова интересно за мен.
Дъщерята пък добавяше "Уотсън" елемента, контрапункта, който да приземява анимето поне малко. Приятен персонаж, може би най-красивата сцена беше как успя все пак да накара Шинджироу да ѝ разкаже миналото си.
Свърхестествените елементи, представени най-вече от Инга... да, тя/той беше това, което да привлича интереса в началото, което да добавя the needed spices to the known recipe.
Полицията си беше полиция. Какво бих могъл да кажа за тях :lol: макар че и те получиха своето участие в плота, и своите моменти. Не бяха безполезни герои определено.
Вторичните/епизодичните герои не съумяваха да ме отблъснат, and were pretty good for their screentime. Харесах особено трите "актриси". Не знам защо, сигурно защото "филма" им даде интересни роли...
А доколкото имаше антагонисти... Писателя беше перфектният за тази роля, и добре си я изигра. Беттеноу? Така и не разбрахме тя каква и бе агендата. And that was the right decision, I think.
Историите...
Детективските загадки не бяха трудни, и в класическия начин биваха разрешавани за минимален брой епизоди. Но, това не ги правеше очебийни и глупави. Приятно бях изненадан от това, особено след разочарованието ми от Госик и Мемо-чоу по-рано тази година. Арките, поотделно. Тази с Казамори беше интересна, но най-вече с представянето на героя, и на ценностните системи на Шинджироу и другите, отколкото със загадките си. За сметка на това dream епизода ни хвърли в музиката... и до самия край не бях сигурен точно какво се случва. Последната арка аз лично не харесах чак толкова, колкото предишните, но аз и не съм известен със особеното си предпочитание на истории. Беше добра детективска история.
Светът...
пост-апокалиптична Япония? ОХХХХХХ <3 беше просто страхотен представен света. Напомня ми на Sora no Woto в този свой аспект... но очаквам да видим повече в Епизод 0, обяснявайки тази предистория, която ние не видяхме. Реализмът беше на подобаващо ниво, практически моят suspension of disbelief не беше насилван в нито един момент. Говорейки за sci-fi елементите, естествено.
Анимацията...
беше на подобаващо ниво, макар и не една от най-детайлните и високобюджетни. Много приятна палитра цветове, поне за мен, и character design-a ми хареса... както каза Къдри, Шинджироу си бе биши. Пак, разбира се, Казамори > * , но сега подробности. Надписите с имената бяха добро допълнение. Also, we got treated to some urban scenery porn.
Оупънинга и ендинга...
бяха най-добрите за изминалата година, без съмнение. Страхотни песни, вързани със креативна анимация. Особено любима в това отношение ми е сцената с трансформацията на Инга от ендинга.
А ОСТ-а...
КЪДЕ МИ Е ОСТА T_T ИСКАМ ГОООООООООООООООООООООО ;_;
Примерно онзи guitar piece, когато Инга ще си задава въпроса... или пък... оххх ;_;
та такива ми ти работи... поздравления, ако сте прочели всичко написано по-горе, и моите благодарности, че сте си отделили от времето за глупостите ми ^_^
No comments:
Post a Comment