The Spirit Puppet, Or Rather Her Love And Resuscitation

С гръм се отвориха очите ми, в калта ти ме хвана за ръка.

Забивам нокти, и отново се пълнят дробовете ми с живот.

Нито едно нещо няма да оставя “спомените, известни заради любов”

Нито едно нещо няма да повдигна “смъртта превзема всичко”

Само едно нещо е сигурно “е, ела с мен”

Импулсът, който ме стимулира “любимата ми кукла”

Онзи ден, някой ден, е смъртта ми. А сега прераждането ми.

Нямам собствени цели да преследвам, даже песните забравих.

Всичко в името на това да умра.

Няма нужда нищо да чувстваш, откъснат цвят

ела при мен

Няма нужда нищо да си спомняш

Ти си по-красива когато се разлагаш.

Взорът ми е нагоре към есенно небе и падащи листа
И ме изпълва чувство все едно че някой, някой ме зове.
Това ще да е гласът на единствения благ човек,
Който плака за тук спящата аз.

Онзи ден, някой ден, е смъртта ми. А сега прераждането ми.

Нямам собствени цели да преследвам, даже песните забравих.

Всичко в името на това да умра.

Песен за кукла, прехласната по смъртта. Неможеща да напусне кафезът си.

Сънува, а сънят ѝ е лек като дрямка.
Блуждаеща душа.

Translation credit: me.

Feel free to use and/or expand.

Art

What we value as art requires two things: effort and meaning.
Of course, the effort needs not be physical. Nor does it require an art degree.
Of course, the meaning needs not be intended. If the audience can derive meaning by themselves, it's okay.
The creation of art is more accessible than ever. Practically everyone who grew up on the internet has been involved in the creation of art... at least prose if nothing else. We're in for a great future.