And this lesbian manga ended with GTS fetish

No, but, that aside. I mean, yeah, as usual I instinctively comment on the most dubious part of everything I loved about this manga... so yeah, aside from that right-at-the-end one-page wonder:
Man, was that great!

anime ideas

[15:22:16] hellraiser: Shaft should make a show about a serial killer that snaps necks
[15:22:20] hellraiser: it would be so meta
[15:22:37] Reighe: written and key visuals by Dowman Sayman
[15:22:46] hellraiser: I can already see it

Simple math says the 12th episode released by WhyNot will have 78MB size

All in all, for such a straightforward story, I really like this anime. The things that certainly help are the OST and this guy.

Nagi

dunno what to say more... oh yeah

The Kumeta-like chapters of Hayate are the fucking best.
and
We in speculah territory now. Please read the manga so that I have somebody to speculah with.

The very soul of /a/ in one post

I know how much /a/ hates teens but hear me out for a minute. I pretend to be a 13 year old girl on Tumblr and hang out in teen circles. I'm not hanging out in some weab corner or anything like that. These kids have higher power levels than you did growing up. They're watching the same stuff /a/ is watching. And they're not autistic about it like naurutards and DBZ kids most of you probably were. Right now there's a generation of kids growing up watching everything including slice of life. And they don't act like gigantic weabs about it either. By the time these kids reach 18 their powerlevels will already have surpass most of /a/.

The future looks bright and you guys lived through a dark embarrassing history that's better off being swept under the rug. Kids now have easier access to the latest shows than we did without growing up probably has a lot to do with it. But that can't be entire reason. There's something wrong with our generations.

this guy

42 minutes of torture were well paid off

Solely by her way of moving. The limp legs just hanging down lifeless simply killed me from laughter.
Well, I like the soundtrack, too, but still. This mahou shoujo is pretty bad. I am not sure what they want to do with it, but it feels like they just threw in random elements from other famous series, and hoped the mishmash will somehow work.
It doesn't.

I can't unhear it

[01:05:00] Reighe: TELL ME WHY
[01:05:05] Reighe: KIMI NI TOBITAI
[01:05:09] Reighe: NE
[01:05:13] Reighe: MOTTO SHIRITAI
[01:05:22] Reighe: KA KA KA KA KAKUMEI
[01:05:41] Reighe: KA KA KA TA KA TA OMOI

I found a file on my HDD

Please don't laugh.

Filename: 20120712 AMV the epitome of modern art
Content:

AMVs: the epitome of modern art

Това в някакъв смисъл е чисто и просто едно обяснение в любов на амв мейкърите, защото аз, нищо не можещият, единственото, което ми е по силите, е да погъделичкам малко самочувствието им, наричайки това, което те създават „изкуство“.

Но, честно казано, най-вече удовлетворявам лично моето си желание да пиша стени от текст без видима причина или смисъл, от чистото удоволствие да пиша.

Всичко идва от „Fluffy Kittens and Rainbows”. Гледали ли сте това амв? Ако не сте, препоръчвам ви го. Трудно е да се каже дали Чии е успяла да направи по-добро видео. Един приятен есенен ден (хаха, приятен) в Ню Йорк (хаха, приятен, в Ню Йорк, там се търпи положението само зимата), аз все още бях абсолютния нууб, със стотина изгледани анимета, и пак някъде там като бройка амвта. Редно е да се знае, че все пак имах един свой познат в това осем милионно селце... но с този познат се виждахме максимум веднъж на седмица (пътят от Горен Манхатън до Куийнс е под час и половина, но само ако си късметлия). Той никога не е бил такъв маниак като мен на тема аниме, но амвта гледаше в порядъчни количества... съответно всяка седмица си разменяхме новите клипове, които бяхме гледали през делничните дни. Него ден аз гордо му показах Fluffy Kittens and Rainbows, заедно с няколко от другите клипове на Чии... и той го хареса ужасно много. Особено надсловът в началото. Съчетано с проекта, който той пишеше за арт класа си, това неимевуемо доведе до един дълъг (пресичане на Сентръл Парк по диагонал дълъг) разговор на тема „що е то изкуство“. Неговата теза бе, че изкуството за да е изкуство, то трябва да има „смисъл“, „послание“... докато на мен не ми харесваше идеята за изкуство с „книжка с упътване“. Пример: знаете ли за онази 'картина' в Метрополитън ли бе, която представлява едно огромно квадратно платно, с една червена линия през него? Сигурно не, повечето, което младежите в България сме чували, е само оная шега с черния квадрат. Прости сме си, ей. Та това платно, три на три метра, iirc, си върви със свое собствено упътване, как трябвало да се разбира. Естествено, беше някаква метафора за човешкия мозък, която не си направих труда да запомня. Предполагам, може да се каже че упътването остана в оранжевото за мен. Виж, той не само си бе направил труда да го запомни, даже използваше картината на главно място в своето писание... и сравняваше Fluffy Kittens and Rainbows с нея. Аз не бях съгласен. Обяснявах някакви очевидни неща, като например че изкуството си е термин, зависещ от човека, и това къде даденият човек ще прекара границата между крайностите „всичко е изкуство“ и „нищо не е изкуство“ си е лично негов си избор. И как би трябвало изкуството да си важи само за себе си.

Има и още какво да се каже. Но позволете ми да тръгна от малко по-далеч: а именно, моят любим пример с Дон Кихот. Романът на Сервантес в момента се приема от всекиго като абсолютна класика, като символ на средновековната литера... така де, като символ на литературата от тези години. Чувствам как историците сега ще ми скочат за използването на грешни термини, но какво да се прави, пиша този тъп текст без достъп до уикипедия, съответно коефициентът ми на интелигентност е сериозно намален. А какво всъщност представлява Дон Кихот? Пародия на рицарските романи. Които ние вече сме забравили. Интересно, дали след много години единственото фентъзи, което човечеството ще помни, ще е поредицата за Света на Диска? Но Света на Диска хич не е изолиран пример... всичко написано досега е просто използване и завъртане на стари идеи по един нов начин. И ако нещо ни се струва страшно оригинално, то е просто защото вече не помним (като поколение) нещата, които то пародира. Това е и причината във всяка област, не само аниметата, да се вика как старото било къде къде по-хубаво... но нека да си се върна на приказката. Изводите: какво представлява изкуството в момента? Използване на стари идеи по нов начин. Какво представляват амвтата? Използване на стари идеи по нов начин.

Затова можем да предполагаме, че амвтата са ултимативната форма на модерно изкуство.

Стигнахме до хипотеза. За да се превърне това в теория, трябва да направим някакви предположения, които да се потвърдят чрез тестове в бъдещето. Само че, както сами се усещате, прилагането на физически... научен подход към въпроса с изкуството е безсмислена идея само по себе си. Затова нека ви разкажа част от историята на един друг мой любим клип: Running Man на Ностромо. Френският амв мейкър разказа в един свой блог пост години след излизането на самия клип подробности около създаването му. За него това е била набързо скалъпена работа (набързо в неговия случай означава няколко месеца), със използван отчасти даже и изостанал материал, оригинално подготвен за Auriga, но въпреки, или може би точно заради това, клипа се оказва един от най-успешните му, и е все още моят абсолютен фаворит, толкова години след първия път когато го гледах. Той самият не се е стремил да влага какъвто и да е смисъл – или послание – в него (забележете препратката към идеите за изкуството), затова му е било страшно весело да чете коментарите, направени от негови фенове през годините. Например: доста хора явно са сметнали, че клипът е направен отчасти и като трибут за руската класика „Човекът с Видеокамерата“. Да не говорим за всички останали 'дълбоки' смисли, които могат да се навържат между прекрасният клип, заглавието, оригиналното PV на песента, и Sayonara Zetsubou Sensei. Nostromo не е възнамерявал да влага такива смисли. Но това няма значение, защото ние ги виждаме. Това не ви ли звучи познато? Всяко наистина добро произведение на изкуството заживява свой собствен живот след като напусне ръцете на създателя си. Ако сте имали добър учител по литература, той сам ви го е казал това. Един неточен цитат от единствения ми добър учител по този омразен мой предмет би бил „Въпросът „Какво е искал авторът да ни каже с това?“ е идиотски! Каквото е искал да ни каже, го е написал черно на бяло. Истинският въпрос е какво ни казва самото произведение.“ А то винаги казва много повече, отколкото автора е предполагал. И, хората виждат в Running Man много повече, отколкото Ностромо е предполагал. Което прави, поне в моите очи, този клип истински пример за изкуство. Хич не е единственият пример, разбира се; Fluffy Kittens and Rainbows е не по-малко пример за изкуство... сега сигурно се чудите, „Но той ругаеше неща, вървящи с упътване“. Но упътването на Fluffy Kittens and Rainbows е в самия клип. И, повярвайте ми, даже да нямам други качества, поне иронията като цяло я оценявам високо. Все пак тя попада в същата група като пародията, и другите нови използвания на стари идеи. Изкуство, накратко казано.

А защо ултимативно? Защо стои тази дума „epitome” там в заглавието? Напоследък е 'готино' да наричаме неща с епитета „информационен“. Информационна епоха, информационно общество, и т.н... и не е като да се самозалъгваме, днес имаме неимоверно по-голям достъп до информация отколкото когато и да е досега. Можем лесно да намерим книги от когато си поискаме, откъдето си поискаме... интернет се е погрижил много малко неща да изчезват в забвение в някой прашасал ъгъл на книжарница. Съответно не само имаме възможност да гледаме забавленията на нашето поколение и нашата държава, но и примерно да си търсим ранни съветски филми, или японски класически меки. Съответно нямаме достъп само до пародията, но и до това, което тя пародира, и до това, което това, което тя пародира, пародира, и... надолу по рекурентната връзка. Изкуството все повече и повече става мешавица от най-различни елементи, като се почне от касовия хит „Отмъстителите“, и се стигне до побърканящини като „Това Зомби Ли Е?“. Какво би било този тренд да се доведе до крайност? Да се използват директно елементи от стари творби, ремиксирани в нещо ново. А именно, АМВтата.

That was your que to laugh, by the way ^_^

signing off,

erejnion

Third best anime this season

Не, зарязвайки нормалните коментари настрана. След ужаса който е Вълчето и Принца, говорейки за изпълнение, това просто е iyashikei. I fucking love these seiyuus <3

Don't mind the terribad hairstyles

Obviously Hata needs to torture me

And it ended with a Christmas feel-good episode

...
It's still looping in the background of firefox. The episode.

P.S. Especially for velush: if this show is a harem, then irl I have a harem too.
In other words, I believe in the author enough to trust the answers I've reached about the characters and their relationships.