Един мил човек изпсува преди няколко дни че имало твърде много фейсбук активисти, и трябвало да излезат в реалния живот и да се организират там. Какво се оплаквали че Трайчо не бил избран, да са били свършили някаква работа по въпроса.
Това се нуждае от малко философстваничещ контекст.
Постепенно еволюцията го е докарала до това че цивилизацията ни, и в частност политическата ни система, да е твърде комплексно нещо, че да може да се обозре от един човек.
(Защо? Защото диверсификацията и комплексността на една система е основният фактор, предразполагащ оцеляването ѝ. Всъщност, това е вярно на всяко едно ниво: една от теориите за зараждането на живота е че просто животът е една по-диверсифицирана и комплексна структура, естествено появила се като по-устойчива и склонна към оцеляване и възпроизвеждане, от обикновените скали, реки и изпарения. Този аргумент е и в основата на споменаването ми на "еволюционни плюсове" и "еволюционни минуси" по-нататък в текста.)
Репрезантативната демокрация най-много страда от тази комплексност: как може електората да прави информиран избор, след като нито може да има цялата информация, нито може да я обработи в реално време? Разбира се, репрезентативната демокрация е и най-комплексната форма на управление, която прилагаме практически.
Какви са възможните изходи?
Едното е да намалим комплексността на обществото. Това донякъде е причината да се вижда залитане към сепаратизъм и тоталитаризъм в последните години: диктатура, хомогенна и малка държава, всичко това са доста по-обозрими концепции от нещо като ЕС. Никой не е наясно точно какво да прави като европейски гражданин, но, нали, все някак си ще се разбереш със съседите си в твоя си град, а още по-добре ако сдадеш въобще правото си на взимане на решение, и някой друг управлява всеки аспект на твоя живот. Такива настроения винаги са съществували, но са били балансирани от революционерите, и от факта че индивидуализмът и по-високата комплексност на едно общество просто са еволюционни плюсове.
Второто е да се научим да взимаме "правилни" решения по непълна информация (тук под "правилни" разбирам "отговарящи на собствения мироглед, морална система, и цели"). А знаете ли как наричаме правенето на правилни изводи по непълна информация? "Наука". Основата на науката е намирането на най-малкото възможно количество информация, така че да може да се предвиди с определена точност някакво бъдещо събитие. Нютоновата механика си работи перфектно, ако искаш да знаеш къде ще падне гюлето, изстреляно от оръдието ти. Но пък нещо не работела достатъчно добре като тръгнали да изчисляват къде отива Меркурий например. И сега си имаме хубавки GPS сателити, за които Айнщайновата механика си работи перфектно. И всичко това е основано на игнорирането на колкото се може повече. Никой не смята влиянието на гравитационното поле на Слънцето като ще обстрелва стените на Одрин в една от по-интересните обсади в човешката история.
Това само че какво общо има с демократичния процес? Да, едно математическо мислене би помогнало, но няма как всички да имат математическо мислене. Това, на което можем да научим голям процент от населението, е много по-просто: как да навигират в днешното изобилие от информация, и как да игнорират безполезната от нея. Единият аспект е да се приеме че една медийна организация обикновено не може да представи достатъчно информация, ако не за друго, то поне заради икономическите интереси на собствениците ѝ. От тук идва нуждата от използването на интернет: примерно повечето български традиционни медии са притежавани от #кой, така че не биха могли да са достатъчен източник на информация. А в България само 60% от населението има достъп до интернет. Другият аспект е със самото използване на интернет. Алгоритмите на фейсбук например са специално създадени, така че да не се чуват мнения, различни от твоето. Което ограничение може да не е наложено от #кой, но е не по-малко ограничаващо. За щастие, алгоритмите на фейсбук просто не са достатъчно добри. Колкото и по-голямата част от постовете във фийда ти да отговарят на вкусовете ти, все се прокрадва някой "трол", който да ти противоречи. И да се зароди дискусия. Спор. И може би да научиш повече - или пък да е безсмислено, защото човекът си е бил абсолютен трол. И постепенно човек се учи да различава полезната информация от тази, която е предназначена само да ти губи времето, предизвиквайки реакция в теб. Това е перфектен пример за взимане на "правилни" решения по непълна информация в социална обстановка. Но фейсбук всячески се опитва да пречи на това като корпоративна политика. Да не говорим как самите управители си имат своите собствени мнения, и се опитват да влияят както #кой влияе на българските медии. Изискват се доста усилия, и може би някой и друг greasemonkey скрипт, за да се опитваш да използваш facebook като източник на информация и платформа за дискусии. Извън фейсбук положението е... напоследък доста подобно. Трябва да се върнем поне десетилетие назад за да видим ситуация, налагаща по-добри умения във взимането на решения по минимална информация. Тогава даже и едната проста заплаха от спам и вируси налагаха човек да се научи, или да се наложи да си преинсталира уиндоуса. Но и тогава анонимността бе доста по-разпространена. Защо анонимността е плюс в името на взимането на решения? Защото предразсъдъците са минус. Всъщност, намесването на каквато и да е идентичност в един спор е минус. Идентичността на този, с когото спориш, пречи на това да прецениш идеите му сами по себе си; твоята собствена идентичност пречи да си промениш собственото ти мнение. Все пак напълно човешко е в лицето на опозиция да се закопаеш в собствената си позиция. И после да се закопаеш още повече, просто от нежелание да признаеш че не си бил прав. Но ако си анонимен, няма какво да признаваш. Може един ден да си от едната страна на спора, а следващият от другата. И, още повече: няма как подобни преживявания да не оформят идентичността ни по някакъв начин. И ако си анонимен, по-вероятно е в твоята идентичност да се прокрадне "това че си Чихирофаг", отколкото "това че си бял" - защото на никого не му пука че си бял, но Тенрифаговете и особено омразните ти Канонфагове? На тях определено им пука че си позволяваш да наричаш Чихиро "the true end", и отгоре на всичкото да си прав. И накрая се идентифицираш със собствените си логически обосновани мнения, а не с неща, които не можеш да промениш. Но тук се отклонявам от темата. Въпросът бе че анонимните дискусии, даже на теми, които не са свързани с политиката (а 4chan напоследък например е доста предубеден на политически теми), развиват уменията да взимаш решения, да водиш дискусии, и да игнорираш безсмислената информация. Умения, които после може да приложиш в демократическия процес. А може и да не приложиш. Но, така или иначе, нивото на комплексност и нуждата от абстрактно мислене са по-високи в интернет, и още по-високи ако добавиш и анонимност. Затова вярвам че системи, разчитащи на дигиталната равнина, и предоставящи поне някаква степен на анонимност в нея, са еволюционни плюсове.
(от тук между другото идва и мнението ми че има отчайващата нужда да се противопоставяме срещу всеки опит да се контролира интернет, или потребителите да има нужда да се обвързват с реалните си персони и онлайн)
Край с филосовстваничещенството.
Та, какво казвах за онзи мил човек от началото на текста? А, да, объркал се е: връзката е абсолютно наобратно. Не фейсбук активистите трябва да излязат в реалния живот; всички останали трябва също да станат фейсбук активисти. Това е най-сигурният и евтин метод да се стигне до прогрес.
No comments:
Post a Comment