1) Човешкото право е защитено от върховенството на Закона само доколкото поругаването на това човешко право не е заложено в Закона. Справка: всеки "анти-терористичен" закон.
2) Законът не бива създаден от "народа", а от управляващата прослойка. Така че какво бива заложено в Закона е по-скоро в услуга на тази управляваща прослойка отколкото в услуга на народа.
3) Може да се упражнява някаква форма на контрол над тази управляваща прослойка чрез обществен натиск. Нека не влизаме в подробности около ефективността на този контрол.
4) Затова доколко биват човешките права (които са индивидуален интерес на хората извън управляващата прослойка) заложени в Закона, зависи предимно от това доколко обществото упражнява демократическите си методи за контрол над тази управляваща прослойка.
5) "Националният интерес" в общи линии е интересът на управляващата прослойка като цяло. Ако не в теория, то поне на практика така се използва това словосъчетание.
6) Управляваща прослойка не счита че има интерес да пази човешките права на другите хора, защото се считат сами себе си за недосегаеми.
7) Ерго "националният интерес" е в пряк конфликт с "човешките права", и само върховенството на Закона + общественият натиск върху формирането на Закона осигуряват да няма твърде много търкания между двете концепции.
Горното теоретическо разсъждение в случая представлява следното:
1) Гласуването за Трайков е един демократически инструмент за контрол; има цял клас инструменти като него измежду всички опции за гласуване и негласуване на президентските избори.
2) Този инструмент "Трайков" е единственият от класа си инструменти, който би допринесъл за запазването на човешките ни права.
3) Ерго ако ни пука за човешките ни права сме задължени да гласуваме за Трайков.
No comments:
Post a Comment