The Spirit Puppet, Or Rather Her Love And Resuscitation

С гръм се отвориха очите ми, в калта ти ме хвана за ръка.

Забивам нокти, и отново се пълнят дробовете ми с живот.

Нито едно нещо няма да оставя “спомените, известни заради любов”

Нито едно нещо няма да повдигна “смъртта превзема всичко”

Само едно нещо е сигурно “е, ела с мен”

Импулсът, който ме стимулира “любимата ми кукла”

Онзи ден, някой ден, е смъртта ми. А сега прераждането ми.

Нямам собствени цели да преследвам, даже песните забравих.

Всичко в името на това да умра.

Няма нужда нищо да чувстваш, откъснат цвят

ела при мен

Няма нужда нищо да си спомняш

Ти си по-красива когато се разлагаш.

Взорът ми е нагоре към есенно небе и падащи листа
И ме изпълва чувство все едно че някой, някой ме зове.
Това ще да е гласът на единствения благ човек,
Който плака за тук спящата аз.

Онзи ден, някой ден, е смъртта ми. А сега прераждането ми.

Нямам собствени цели да преследвам, даже песните забравих.

Всичко в името на това да умра.

Песен за кукла, прехласната по смъртта. Неможеща да напусне кафезът си.

Сънува, а сънят ѝ е лек като дрямка.
Блуждаеща душа.

Translation credit: me.

Feel free to use and/or expand.