Retrospective

*Kono Subarashii Sekai ni Shukufuku wo! - BEST COMEDY SINCE FOREVER MUST-WATCH FOR EVERYBODY

Към две години и 22 епизода по-късно, нека да напиша малко повече.

Стоя зад думите си; КоноСуба продължи да е една от най-силните комедии, които някога съм гледал. Това донякъде е просто добро стечение на обстоятелствата; новелите, по които е създадено анимето, са практически на нивото на фенфикове. Фенфиковете могат да са много смешни наистина, но това че КоноСуба чак стига топ листи е по вина на страхотната синергия между книгите и тимът, който ги адаптира. Поотделно нито страхотната анимация, нито играта на voice actor-ите, нито историята, нито героите, нито дизайните, нито музиката са достатъчни. Например разчупената и "немърлива" анимация би работела може би само с броящи се на пръсти франчайзи. И обратното, един по-критичен гледащ ако започне да вижда дупките във всеки един елемент, сигурно просто ще се почувства излъган от хвалбите на хората.

Но всъщност не пиша това за да коментирам артистичните качества на анимето. По-скоро искам да обрисувам какво е, и какво казва.
Главните герои са отрепки. Както японците му викат, провали като човешки същества. Те са от школата на Лина Инвърс: свършват куеста, но и причиняват огромни разрушения. Печелят богатства, но никога нямат спестени пари. Храната изглежда че е най-големият мотиватор. Имат една супер изобретателна жестокост, която проявяват даже и ... предимно един към друг. Но докато Лина е номад, която ходи от село на село, от разрушен град на разрушен град, нашите провали си имат дом. И докато и Лина, и цялата ѝ школа се занимават предимно с комедичната страна на всичко това, самият факт че имат дом добавя едно друго ниво: как тези отрепки пасват в обществото, което ги заобикаля. Не е нещо, което да получава какъвто и да е фокус, но просто по някое време осъзнаваш между шегите че те са станали едно семейство, и че тази семейна единица се е напаснала в своята си ниша в контекста на цялото градче, и на целия свят. А [i]това[/i] вече е точно любимата тема на Акира в произведения като Kyouran Kazoku Nikki и Sasami-san@Ganbaranai. Че даже и пълните провали, даже и тези, които са най-встрани от нормата, си имат своето място. В ръцете на един западняк сигурно подобен сетинг би се развил като типичното "индивид влиза в конфликт с обществото, побеждава, и бива приет победоносно от същото това общество, което го е изхвърлило". Тук няма подобни неща. Главните герои на КоноСуба все още са отрепки, и все още всички знаят че са отрепки. Героите на Акира все още са толкова встрани от нормалното, че няма да живеят нормален живот каквото и да правят. Но това е окей; това въобще не е проблем. Това си е просто част от индивидуалността им, и даже и като такива, те имат своето място. Просто това място може да включва наемането на тийнейджърка да ти е фен, за да имаш каквато и да е мотивация да изпълняваш куестове, или пък единствените пъти, когато излизаш от вкъщи, да е за срещи с любовничката ти лесбийка робот бог. Но си е и логично че японци ще се отнасят с тази тема по доста по-различни начини от нас. Ние нямаме този огромен проблем с изпадащата от обществото младеж: нийтове, хикикоморита, даже отакутата като цяло...
Та така. Уж тъпа фентъзи комедия, а се оказва че коментарът на тема мястото на отрепките в рамките на обществото, който тя прави, е това, което ми харесва най-много в нея.